Дали ги има още Хайтовите герои в Родопите? Хора, които не се побират в калъпи и се блъскат с кривините? Има ги! Има ги и днес... Изпълнени с вяра, че животът е хубав и си заслужава да го живееш с любов в сърцето. Късметлия съм, че работих с такива млади хора в такъв проект! Че ги срещнах, че са тук... Това те прави жив, кара те да протегнеш ръка и да дадеш - прави те истински щастлив...

Има много мъдрост в тези разкази на Хайтов - и хумор, и тъга, но и разбиране, че всеки човек променя света поне малко и е в силите му да реши какво да създава - добро, зло или просто да бъде безразличен. А в "ПРОтегни ръка" има и кауза.

За мен бе чест и предизвикателство да участвам в тази инициатива и да видя как всеотдайните непрофесионални актьори, служители на ПроКредит, се превръщат в истински и завършени артисти в спектакъла "Шумки от вяра по диви пътеки", доказвайки, че всичко е възможно когато се прави в името на една благотворителна кауза.

Каузата на „ПРОтегни ръка“ е трудна кауза – идеализирана от някои, за други пък  – неразбираема съвсем. Тази кауза е мъчна – взима много, но пък колко много ми дава … Каузата на „ПРОтегни ръка“ е МОЯ кауза – за нея се боря, страдам, блъскам се в себе си всеки ден, излизам от коловоза, лутам се и после пак се връщам, откривам се отново и отново, радвам се, мечтая и живея истински – пълнокръвно и здраво – като един от онези – Хайтовите мъжкари, вградени в билата на Родопите, зазидани там, за да пребъде Нова България ...

Но дали тази жертва не ги превърна просто в шумки от вяра, навеяни по дивите пътеки на нашата съвременност – ето това е въпросът, с който се боря днес, търсейки своята връзка с корена, покорявайки поредната стръмна пътека.

Хайтов казва, че „Криле имат само тия, дето сърце им иска да лети“ – е, моето със сигурност е от тия – смелите, мечтателните, по детски наивни и дръзки сърца – и заради него го правя – защото плодът се ражда близо до корена!

Живеем забързано. Често сме замислени, объркани, разсеяни, погълнати от ежедневните предизвикателства. Така пропускаме да се радваме на малките неща, да им се наслаждаваме и да бъдем щастливи. Понякога е необходимо много малко, за да направиш някого щастлив. Възможността да дариш радост, надежда, вяра и щастие на някой, който се нуждае от тях - това ми дава мисията на „ПРОтегни ръка”.

Тези послания отправяме и в новата ни постановка „Шумки от вяра по диви пътеки”, адаптация по разказите на Николай Хайтов, пренасяйки зрителите до богатата душевност на хората от Родопите. Героите ни са свободни хора, обичащи силно, привързани към семейството, с вродено чувство за достойнство, притежаващи морал и добродетели, които в реалния живот са позабравени. За мен да се докосна до света на тези „Диви” хора и да влезна в света им е неповторимо и безценно изживяване. Надявам се да е такова и за вас, когато идвате да ни гледате!

Толкова е жив и днес „чиновникът“. Толкова устойчив образ се е оказал. От всички Хайтови герои точно този ли заживява поредния си живот?

Виждам го всеки ден и го представям в новата ни постановка - моята Монева е "чиновникът".

Днес светът ни е също толкова регламентиран и с още повече срокове за изпълнение, но аз искам да покажа онзи другия „чиновник“: бездушния, дето диша планово, дето живее след позволение. Точно този, дето издребнява, животува и е обладан от низки страсти. Този, дето и малкото власт го прави скот. Този - глупакът, безделникът, крадецът.

Питам се защо на  добрите „Хайтови хора“ дирята им се губи. Те не се ли повтарят?

Искам да вярвам, че образи като Монева се създават, за подсилят добрите качества на родопчаните от старо време, на Влашо - Човекът, който прави безплатните пътища или на Майстора - кацар от планината.

За втори път прекрачвам прага на театралната сцена. И този път с още по-силен бунт срещу Моневците, и с още по-голямо сърце за всички онези деца, които заслужават щастливо и здраво детство… И с още по-голямо сърце за всички Вас - нашите съмишленици, нашите благодетели и приятели на „ПРОтегни ръка“!

Присъединих се към пътуващ театър „ПРОтегни ръка” в края на 2015 година, когато ме поканиха да съм като осветител към вълшебното и връщащо ни в детството представлението „Чудеса, чудесии или чудният свят на приказките”, каузата я прегърнах като дарител доста по-рано. Решението да се включа в театралната трупа не беше никак лесно, защото осъзнавах колко отговорна е инициативата и че трябва да подходиш към нея с пълно себераздаване и сърце.

В началото имах различни притеснения - като започнеш от това дали ще се справя с всички трудности и предизвикателства поставени пред нас, до това дали съм склонен да се лиша от голяма част от личното си време. В крайна сметка осъзнах, че личните страхове и притеснения не трябва да надделяват над каузата, с която сме се заели, а именно повече усмивки и щастие за децата с увреждания.

В съзнанието ми винаги ще остане първото представление, в което се включих – играехме пред деца, лишени от родителски грижи. Когато видях усмивките им, радостта изписана по лицата им и чух смеха им, разбрах, че съм взел най-правилното решение и осъзнах силата на това, което правим.

Година и половина по-късно приех да бъда в две роли в „Шумки от вяра по диви пътеки”. Постановката е адаптация по разкази на Николай Хайтов, които ни припомнят кои сме и ни връщат към нашия бит и култура, неща позабравени в днешни дни…

Бъдете с нас, насладете се на българското и ни подкрепете в това предизвикателство за нас, за вас и за децата, жадуващи за нормално детство!

Този проект е моята емоция! Самата аз, като дете имах сериозен здравословен проблем, но се борих, не се отказах, не се примирих. Сега, като един Хайтовски герой, искам да дам част от себе си. Да помогна на дете в нужда, да даря добро. И знам, че мога! Защото с вяра, силен дух и любов в сърцето, всяка битка е твоя!

Шумки от вяра. По диви пътеки. Пътеки ли са, вяра ли е?… Има ли ги тези пътеки, няма ли ги, изобщо имало ли ги е някога? И ако ги е имало – защо сме ги съсипали? Защо не сме продължили да вървим по тях, да ги разширяваме, да направим още от тях? С какво са били по-различни от нас тези хора, които са ги правили, с какво са били по-различни от нас тези хора, които са вървели по тях?

С всеки изминал ден все по-често си задавам този въпрос. И не ме е страх, че един ден може да се откажем да си задаваме този въпрос, не ме е страх, че децата ни ще го забравят…страх ме е, че може те изобщо да не го запомнят …

Чрез тази постановка имам възможността да опитам да създам една макар и много малка „пътека“, без да знам дори кой точно ще върви по нея. Знам само, че може би някой има нужда от нея, че може би тя ще е малкият лъч светлина, която някое дете очаква. Знам, че точно тази пътека може да бъде началото на едно щастливо детство, една усмивка, едни родителски сълзи от радост.

И не се притеснявам да повярвам, че всеки от нас носи в сърцето си една такава пътека. И може би точно ние, актьорите-банкови служители, с цялата си енергия и вяра в това, което правим, ще накараме тези пътеки да излязат наяве. Повярвайте ми, има кой да ходи по тях. И със сигурност ще има кой да продължи започнатото!

Аз съм в трупата на пътуващ театър „ПРОтегни ръка“ от създаването й и това е третата постановка, в която участвам. Всички  в трупата сме обединени от една обща цел - да правим добро и да помагаме. По пътя си срещаме и трудности – не може без тях. Напред ни движи чувството и емоцията след като сме помогнали дори и на едно дете да оздравее. Това е успехът за нас!

Пиесите, които сме представили до момента са много различни една спрямо друга, но са обединени от дълбоки послания, които предаваме на публиката. В постановката „Шумки от вяра по диви пътеки“ моята роля е на „Годеницата“. Тази роля олицетворява любовта в нейния чист вид. Хората днес в своето динамично ежедневие, затрупани от работа и проблеми, често пренебрегват значимостта на любовта към семейството и приятелите и отлагат важните неща в живота си. Както казва Годеницата: “Омръзна ми да чакам!”. Именно любовта е движещата сила, която осмисля живота ни и ни кара да правим добрини за хората около нас. Тук и сега, без да го отлагаме!

Един театър, чрез който помагаме на деца! Един театър, чиято цел е да дава, но не и да взема. Ще излезнем на сцената, ще оставим сърцата си и нека всеки от публиката чуе как бият.

В тази постановка ние ще бъдем протегнатата ръка за стотици деца, а Хайтовите думи ще са силата, с която ще погалим душите на зрителите. И нека тази енергия завладее повече хора и въздейства на всеки да протегне ръка и да помага.

Участвам като доброволец в „ПРОтегни ръка“ от няколко години и помагам с каквото мога, но чак сега дръзнах да направя крачка напред - да се включа в театралната трупа. Никой от нас не е професионален актьор, но изкуството което правим е подчинено на велика кауза. Чрез „ПРОтегни ръка“ ние даряваме средства и  частица от себе си на децата с увреждания. Някой някъде загърбва проблемите на тези деца и техните родители, но не и ние … Това, което правим не е непосилно - даряваме им здраве, даряваме им  усмивки и винаги е от сърце, защото така е справедливо.

В тази постановка имам две роли – противопоставящи се една на друга, но актуални и днес. В началото съм в образа на незаинтересован и нищо не знаещ държавен служител, който трябва да заведе Влашо до дирекция “Регионално управление и благоустройство”, където всъщност мъките на Влашо и пътят към несправедливостта започват ...

Втората ми роля е бащата на главния герой, на майстора. Баща от едно време, когато принципите и моралните ценности са били по-важни от всичко. Образ, който поучава и насочва вниманието към най-важното – да бъдем човечни!

Харесвам и двете си роли, защото в разказите на Хайтов се крият посланията, които днес сме загубили някъде из пътеките…  Нека си ги припомним и да бъдем по-добри!

Благодаря на колегите си, че ми гласуваха доверието да стана част от тази инициатива! Благодаря на всички вас, които сте взели каузата присърце и помагате с всички сили! Благодаря, че съм част от „ПРОтегни ръка“!

Днес, в бързината на дните си, спираме да забелязваме другите около нас! техните радости, проблеми, грижи - „Сякаш нямаме свои собствени'' - си казваме. Инициативата „ПРОтегни ръка" е моят начин да погледна наоколо. Смятам, че подпомагането на деца с тежки заболявания в неравностойно положение е една добра кауза, която си заслужава усилията и енергията на всеки един от нас.

Казвам се Георги и съм от най-новите съмишленици на „ПРОтегни ръка“ и служители на ПроКредит Банк. Моята роля в театъра е зад кулисите, но без нея усещането по време на постановката не би било същото – аз съм Вашият осветител!

Осветлението е мое хоби още от ученическите ми години. През 2015 г. защитих дипломна работа, свързана с безжично управление на светодиодни ленти, като изобретих свое собствено устройство. Когато започнах работа в ПроКредит Банк, новата постановка започваше да се създава и колегите си търсеха осветител. Сякаш се намерихме взаимно - реших да се включа в проекта без да се замисля и за миг, не само защото ще имам възможността да развивам своето хоби на професионално ниво, но и защото вярвам, че каузата да помагаш на деца в нужда е изключителна и заслужава инвестицията на време и усилия. Постановката ни също е сериозна – представяме съвременен прочит на едни от най-красивите разкази на Николай Хайтов. Да пресъздадеш  атмосферата от разказите му е отговорна задача, която приемам с отговорност и желание.

Надявам се, чрез нашия проект повече деца да имат възможност да получат лечението и грижите, които са им нужни, за да имат детството, което заслужават!

По непринуден и вълнуващ начин настоящата постановката олицетворява именно собствения ни живот с всичките трудности, пред които се изправяме ежедневно, с всички сблъсъци между доброто и злото. И ако в житейския си път се лутаме в търсене на правилния избор, то поуката от приказките винаги ни посочва вярната посока - да бъдем по-добри, да обичаме, да бъдем справедливи. Това е и моят апел към Вас - нека събудим доброто у всички нас и заедно да направим щастливи онези деца, които наистина имат нужда от нашата подкрепа.

За мен тази благородна инициатива е едно от редките явления и доказателства, че доброто винаги ще просъществува и ще проправи път към щастието.

Изключително съм благодарен за предоставената ми възможност да помогна в това начинание.

Включих се, защото това е самият живот - вечната битка между доброто и злото. И като героите от разказите на Николай Хайтов, които се стремят да изградят своите пътеки или да покажат майсторлъка си, ние също непрестанно се борим да открием "своята" истина.

Струва си... заради вярата и любовта, с които ще разбудим "заспалата" Човешка доброта. Струва си заради всички онези деца, на които помогнахме и ще помогнем. Те го заслужават.